63-та годишнина от катастрофалния ядрен взрив на полигона в Тоцк, Русия.
Симона Богданова
1438
0
Print

 

През 1954 година на Тоцкия полигон край Оренбург е взривена атомна бомба два пъти по-мощна от тези, хвърлени над Хирошима и Нaгазаки. Ядреният взрив се разнася над 60 000 войничета, закарани там на учение и над целия населен район, който не е предупреден за ядрения опит. Жертвите сред цивилното население никой не е броил, пострадали са над 500 населени места.
Валерий Астафев, доживял по чудо до 78 годишна възраст, с медицински картон пълен със страшни диагнози, единственият жив от неговото село разказва:
Нищо не знаехме, бях в училище, гръмна по време на урок по руски. Всички изтичахме на улицата да видим какво става. Гледаме – огромна гъба в небето. Никой не ни каза, че трябва да се крием в погреби. Започнаха да умират – мама, татко, сестра ми, деца , ученици, млади, стари. Лекарите в областните болници даваха аналгин за болките и в смъртните актове пишеше – белокръвие. Дявол знае какво е това. Всичко беше под гриф "строго секретно" , а и едва ли тогава са знаели много за пораженията на здравето от ядрен взрив.
Негов приятел, тогава в армията и изпратен на учение в полигона Тоцки:
Казаха ни, че ще има учебен взрив. Населението не го инструктираха нищо. На нас казаха да отвoрим всички прозорци и врати, за да не се счупят стъклата, да легнем по очи с крака към полигона. Дадоха отбой 15 минути след взрива и ни вдигнаха да щурмуваме "противника" зад военните макети с бойна техника отсреща. Нищо не се виждаше от дима, направо бяхме ослепели. Пилотите кацаха на полигона на сляпо, ако успеят. Започнаха да стрелят по огромната гъба, за да се разнесе дима. От 3 през нощта до 7 сутринта бомбиха по нея. Наоколо беше мъртвило – изгорели гори, трупове на животни. Когато си заминахме оставихме пустош десетки километри около ядрения взрив.
Оцелелите жители на околните селища поправят както могат разрушените си домове. Влачат обгорели заразени дърва в домовете си за огрев, влачат и железарии от изоставения полигон, пият от заразените водоизточници, орат и сеят заразената с плутоний, стронций и цезий земя, косят. И мрат като мухи.
Едва след Чернобил започва да се говори за чудовищната катастрофа около Тоцкия полигон. През 1997- ма Черномидин отпуска специален държавен фонд за изграждане на онкологичен център в Оренбург . През 98-ма идва дефолтът и изяжда парите...
И досега плутоният в почвите около Оренбург е с чудовищни нива.
Великият Съветски съюз...