Юлиан Войнов: Истината не може да бъде дадена наготово
1731
8699
Print

Истината не може да бъде дадена наготово. Истината може да бъде намерена, само ако човек я търси и иска да я намери. Въпреки, че истината е обективна по своя характер, нейното възприятие е изключително субективно, защото е свързано със страстите и с вярата. Въпреки това, истината няма материален носител и не се поддава на дисекция. Тя е отражение на нашия светоглед и на нашите предрасъдъци. В края на краищата ние намираме само тази истина, която искаме да намерим.

Т.е. истината, в която ние вярваме отразява нашата същност. И понеже нашата същност е субективна и обусловена от предрасъдъци и образование, ние трябва да можем да чуем истината на другия. А за да направим това, трябва да сме толерантни. Толерантността е също процес на възпитание и образование. Въпросът е на какво почива нашето възпитание и образование? Изградено ли е то на предрасъдъци и обусловености, които ни отдалечават от истината? И ако е така, кой всъщност поставя рамките и ни вкарва в коловозите на предубеденостите?

Единственият начин за търсене и осмисляне на истината е критичното мислене. Отърсено от шаблони и клишета. Самостоятелното мислене, почиващо на четене и търсене. А това е процес, който изисква свобода на изразяването и отхвърляне на политкоректните ограничения. Защото политкоректността не е автономна, а наложена отвън ограниченост върху индивида, срещу която се създава съпротива. Тя е новият църковен канон, съпротивата срещу който се нарича Просвещение!

Следователно истината може да се приближи възможно най-близко до обективността, само когато индивидът има гарантирана свобода, почиваща на взаимна толерантност, която от своя страна е следствие на възпитанието и културата на обществото.

Гарантирането на тази индивидуална свобода и толерантност е задача на елитите и на обществените водачи. Защото каквито са водачите, такова е и обществото. Ако водачите защитават вместо обществения интерес своя личен такъв, или още по-лошо, интересите на група индивиди заети със собственото си обогатяване или осъществяване на властовите си амбиции, то обществото, първо, не е свободно, второ, не е толерантно, трето, не е културно и четвърто, не е образовано. В края на краищата не е проспериращо. В такова общество не може да се говори за истина, а само за зависимости. Основна характеристика на индивидите в такова общество е зависмостта им от определена група. Груповата зависимост унищожава свободата и критичното мислене. Защото тяхната проява противоречи на стадния инстинкт.

Непринадлежността към група всъщност маргинализира. А маргинализирани обикновено са мислещи и самостоятелни хора, които обичат свободата и бягат от стереотипите. Т.е. в крайна сметка колективистичната култура, изградена на групова основа противоречи на принципите на индивидуалната свобода и индивидуалния просперитет. Т.е. груповата култура в своята същност е ляво-сектанска, отричаща възможността за самостоятелен личностен просперитет.

Нашето общество е обществото на групите и класите. То е колективистично по своята същност и поради тази причина ляво ориентирано. В общество, където свободата, толерантността и образованието са паднали в жертва на груповата принадлежност и враждебността, в такова общество е трудно да съществуват десните принципи на пазарната икономика, на независимия съд и на индивидуалния личностен просперитет. В такова общество истината не се търси, а се дава наготово. В такова общество воденето на хибридна война е много лесно. То всъщност се намира в една перманентна хибридна война.

Изходът от тази ситуация куриозно минава през груповите усилия на еднакво ориентирани в своя светоглед индивиди. Но всички останали от горе изброените фактори всъщност унищожават тези усилия и ги правят неефективни. В основен стремеж за развитие на индивида се превръща използването на конюктурата за лични цели. И това в края на краищата проваля общите усилия. А това създава обреченост.

Все пак остава вярата, че промяната е възможна, защото без тази вяра, животът става невъзможен!

Автор: Юлиан Войнов