Изборът на свободата
15635
9255
Print

– Хубава работа! Защо съм Ганю Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!” Алеко Константинов

Свободата на изборите

25.10.2015 година 09:00 часа сутринта, стаите за гласуване на местните избори отдавна са отворили врати и около 5 процента са упражнили правото си на глас. Изборният ден не се възприема с охота от гражданите, а пред урните се забелязват хора леко посърнали и изморени. Възрастните изправени пред поредния избор, а навършилите 18 години посрещат демократичното си право с нескрит ентуасиазъм.

Върху дългата бюлетина се редяха имената на хора едва познати за повечето гласоподаватели, но пък основните партии се разпознаваха не толкова от ясните и разбираеми кампании, а по-скоро от билбордовете, плакатите и телевизионните реклами.  

  • ГЕРБ - (Граждани за Европейски Развитие на България) - председател: Бойко Борисов, член на ЕНП - Европейската Народна Партия

  • Реформаторски блок

  • БСП (Българска Социалистическа Партия) - председател: Михаил Миков

  • ДПС (Движение за права и свободи) - председател: Лютви Местан

  • АБВ - председател: Георги Първанов

  • АТАКА - председател Волен Сидеров

  • ПФ ( Патриотичен фронт- коалиции от партии)

 

“Гласувахме пропорционално за общинска листа с възможност за преференция и мажоритарно за кметове” - обявиха след края на изборния ден водещите на предавания посветени на този тъй важен ден - денят на демокрацията (Democracy Day - DD). Денят на демокрацията беше изпълнен с множество сигнали за купувaнe на гласове, преправяне на протоколи, късане на бюлетини и изборно нехайство подкрепено от ниската избирателна активност.

Какво се случи?

ГЕРБ спечелиха изборите за кметове в почти всички областни градове и дори се поздравиха с успех на места където основния им опонент от БСП не бе виждал загуба в последните 20 години. Избирателната активност на 1ви тур достигна 53,6% и 2ри тур 40,83%. Кърджали остана в ръцете на ДПС, а БСП записаха най-слабия си резултат от години насам.  Резултати, които бяха като, че ли предвидени месеци по-рано.

Какво се крие зад тези резултати и защо гражданите “предвидиха” изходът от изборите?

  • Липса на лидери (предприемачи по места) със собствени идеи за развитие на даден регион.  Кандидатите за кметове и общински съветници се крият зад буквите на партиите и не търсят проактивния модел за създадаване на собствена програма, тъй като рискът да бъдат отлъчени от партията е голям. Партиите в Р. България не са демократични единици  за да генерират демократични ценности.

  • Корпоративна обремененост - Партиите се възприемат като трамплин за забогатяване и законите гласувани от парламента по своему за лобистки, но и бреме за гражданите. Парламентът, общинските съвети и кметовете се смятат за ООД-та, чиято функция е да преразпределя публични средства към частни приближени организации. Гражданите гласуват за вече познатия феодал/ партия, тъй като смятат, че непознатото крие по-голям риск.

  • Социологическа импотентност - Социологическите проучвания спазват принципа, че “търсенето определя предлагането”, или че поръчващия определя насоката на изследването. Общественото мнение се моделира в зависимост от финансовия поток.

  • Политико-икономическа зависимост - Все повече хора стават икономически зависими от дадена партийна организация и дори се стига до случаи, където прехраната на семействата е изцяло подчинена на партийни взаимодействия. Бизнесът в по-малките населени места не се развива на пазарен принцип, а разчита на преразпределение на публични блага.

  • Липса на гражданска инициатива и образование - Слабата гражданската инициатива и самосъзнание е породена от липсата на oбразование, и съответно това води до феномена купуване и продаване на гласове. Търсенето на алтернатива и нежеланието да се упражни правото на глас е част от примиренчески модел, който доказва, че липсва енергия за справяне с проблемите в обществото от самото него.

  • Слаба демократична култура - Търпимост, толерантност, предприемачество, национални идеали, работа в екип и гражданско самосъзнание. Индивидуалното справяне с проблемите обусловени от дневния политико-икономически ред са основен похват в модерното общество на Р. България. Гражданите възприемат себе си като автономен субект, който не би нарушил собственото си “благополучие” в името на по-висша кауза за доброто на цялото общество. От тук на политическия елит му е съвсем лесно да раздели обществото, като едновременно повишава икономическия си стандарт, но респективно увеличава зависимостта на огромен процент от населението, тъй като те стават по-бедни и по-неграмотни.

  • Геополитически фактори - Сблъсъкът на основни геополитически актьори като Русия и САЩ определя и развитието на българските политически субекти. Известно е, че Русия и САЩ спонсорират политически партии за да задържат влиянието си в региона, като се възползват от ключовото местоположение на Р.България. По своя характер Русия и САЩ имат различни подходи за политически и икономически лобизъм, като той се определя от политико-икономическото устройство и историческо бреме на двете държави.

Изборен кодекс

Резултатите от последните два парламентарни избора като, че ли са съвсем огледални и пораждат сериозни съмнения в изборния процес. Многопартийния модел на управление доведе до изграждането на сложни политически конфигурации подкрепено от  парламентарните избори през 2014 и 2012 години. Формирането на сложни коалиции във формати 2+1, 3+1 или дори правителство на малцинството са удобен сценарии за политическа търговия и корпоративен лобизъм.

Въпреки промените на изборния кодекс от февруари 2014г. внесени от председателят на комисията за промяна на изборния кодекс Мая Манолова, депутат от “Коалиция за България“, изборният процес не претърпя сериозни промени, но въпреки всичко донесе две основни положения:

  • Принцип на уседналост в последните 6 месеца (негативен ефект върху гласоподавателите на ДПС).

  • Преференциален вот в листите за общински съветници и народни представители - (тест за бъдеща мажоритарна система).

Като положителен ефект  може да се смята намаляване на броя на изборните туристи и даване на възможност за упражняване на преференциален вот на гласоподаватели с по-висока изборна култура. Като негативен ефект се отчита печатането на дълги и сложни бюлетини, което води до увеличаване броя на грешките и забавяне в процеса на обработването им и феноменът 15/15, при който беше избран на случаен принцип евродепутат от Коалиция за България. Първият тест изборите за Европарламент, който имаше за цел да провери мажоритарната зрялост на твърдите  гласоподаватели на определени партии беше неуспешен, като само две партии в десния политически спектър, успяха частично да покажат работещ модел: ГЕРБ и РБ.

Пропорциналното разпределение на гласовете на парламентарни избори на гражданите се определя на база районно разпределение спрямо населението на съответната област и минимален праг от 4%, който всяка партия трябва да премине за да участва в разпределението на съответните мандати. Функционално моделът е тестван и засега остава без аналог в историята на българските парламентарни избори. Съществуват различни предложения за промяна на модела, но засега остават в рамките на обсъждане в  

oo_2058236.jpg

Източник: Интернет

Референдум

На последните избори се проведе референдум, който постави на дневен ред въпроса за електронното гласуване. Кампанията беше вяла и привържениците “за” и “против” идеята не дадоха ясни аргументи, които да подкрепят едната или другата гледна точка. Гласуването в парламента беше задължително, след като в референдума, иницииран от президента Росен Плевнелиев, който се проведе на 25 октомври 2015 г. заедно с местния вот, участваха над 20% от гласоподавателите, но не минаха прага, с който той става задължителен.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, АБВ и РБ електронното гласуване мина в парламента след близо три часа дебат. Против бяха БСП, ПФ и "Атака".

Историята на референдумите в България е кратка и до момента са проведени само два, като първият не постигна успех, а вторият макар и гласуван в парламентарна зала остава с неясно бъдеще.


 

Положителни и отрицателни страни на изборния кодекс

 

votingsinguirer.jpg